Когато си сам изгубил сичко,

когато си, на прага прет собствения

си провал винаги човек иска най малките

и бесцени неща до като осъзнае как да исживе

живота си пълноцено освен да падаш и да ставаш

като сиромах наранен от зла злокоба и когато успеш

да исживееш тъжкия миг на съдбата тогава можеш

да проклиняш тъгата и да се усмихнеш и да бъдеш

щаслив.А зависта на хората и когато нараняват

ближния си и потъпкват и мъничката му останала

чест в душата на човек и за да оспе да се пребори за

свободата и когато тя би била потъпкана от зависникът

то тогава той не би живял пълноцено и лошият човек не би

васпитан да наранява а той е закърмен със тази зла прокоба

в себе си.Това е което човечеството за съжаление преставлява

това секи ден човек се надява един ден светът да стане по

добър и по силен.

 

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО

Дамян Дамянов

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш.

nikoga nqma da sam kato tqh ;) az edno petno pred tezi hora ;)

boristodorov56

…...oooO………….....
…..(…..)…..Oooo….
.…… )./….(…..)…..
…..(_/…….)./…....
....…………(_/……....
..… АЗ БЯХ ТУК...