Постинг
20.07.2011 02:48 -
Мисъл
Автор: ville
Категория: Поезия
Прочетен: 390 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.07.2011 00:51
Прочетен: 390 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 21.07.2011 00:51
Поривът на вятара духаше косите ми.
И малкото ми сърце пулсираше тъй силно
но нямах сили да плача отново само знаех
че споменът за хубавите моменти се беше
изпърил.А как бих искъл даги нямаше и
лошите моменти но те бяха твърде силно пронизали
съзнанието ми. А само се надявах да видя
отново светлината в тунела и отново със
гордо дигната глава да кажа победих
самотата.Но уви човек е сам не със
себе си а със собствените си проблеми
разяждащи не само психиката но и негово
изкрищо съзнани е.Животът не винаги е
този който ние си направим. А,е там кадето
си роден и израснал,кадето си въспитан кадето
си научен да вярваш и да се бориш.А борбата е
винаги прави по сладка победата и живота ни.
И малкото ми сърце пулсираше тъй силно
но нямах сили да плача отново само знаех
че споменът за хубавите моменти се беше
изпърил.А как бих искъл даги нямаше и
лошите моменти но те бяха твърде силно пронизали
съзнанието ми. А само се надявах да видя
отново светлината в тунела и отново със
гордо дигната глава да кажа победих
самотата.Но уви човек е сам не със
себе си а със собствените си проблеми
разяждащи не само психиката но и негово
изкрищо съзнани е.Животът не винаги е
този който ние си направим. А,е там кадето
си роден и израснал,кадето си въспитан кадето
си научен да вярваш и да се бориш.А борбата е
винаги прави по сладка победата и живота ни.
Вълнообразно
Няма коментари
