Постинг
25.07.2011 20:41 -
Безсилие
Самота където и да се обърна виждах без людни катчета около мен
сякаш сички се бяха отишли.На това калбо земно сякаш бях сам
сякаш нещо митежеше вътре в душата и неможех да го извадя от
себе си. Бях толкова сам исках да крещя но неможех сякащ ми бе
запушена устата. Исках да бягам а неможе сякаш ме бяха оковали.
Исах да чувствам но неможех аз падах тъй далбоко и се задушавах
че чак сълзите бях последното живо нещо в мен. Виждах кълта тъй
близо и знаех че бях изгубил сичко. Съдбата не е винаги такава каквто
човек си преставя може би по сорова от това което не си преставя ме.
Когато боли толкова много сме пренудени да преглаща ме и да става ме
всне по силни.
сякаш сички се бяха отишли.На това калбо земно сякаш бях сам
сякаш нещо митежеше вътре в душата и неможех да го извадя от
себе си. Бях толкова сам исках да крещя но неможех сякащ ми бе
запушена устата. Исках да бягам а неможе сякаш ме бяха оковали.
Исах да чувствам но неможех аз падах тъй далбоко и се задушавах
че чак сълзите бях последното живо нещо в мен. Виждах кълта тъй
близо и знаех че бях изгубил сичко. Съдбата не е винаги такава каквто
човек си преставя може би по сорова от това което не си преставя ме.
Когато боли толкова много сме пренудени да преглаща ме и да става ме
всне по силни.